Изкуството за мен е чувство, а не само рисуване и скулптиране
Интервю с 13-годишния Никола:
Мерием Юмер и Виктория Господинова от 7.а клас ви представят талантливия Никола Пламенов – ученик в 7.б клас на ОУ ,,Иван Вазов”. Неговото хоби е да рисува и да прави скулптури. Занимава се с това още от 3-годишна възраст. Той продължава да се развива, а нещата, които твори, впечатляват всички.Негова е рисунката върху оградата на училището, изобразяваща паметника на Шипка.
1.Никола, разкажи откъде дойде идеята да се занимаваш със скулптура, имаше ли някой, който да те насочи, който винаги да те подкрепя?
– Всъщност това не е някаква идея, а дарба, която ми е дадена от самото начало. Беше ми много интересно и не се отказах, което е най-важно. Да, имаше някой до мен – този специален човек е баща ми. Той също, когато е бил по-малък, се занимавал с това като хоби. Също така и чичо ми се гордее много с мен.
2.А рисуването – мислиш ли, че е дарба? Какъв стил рисунки рисуваш?
– Да, имам дарба, но все още има да се развивам много. Със скулптурата почнах много рано, с рисуването по- късно. Бях на 7-8 години, когато започнах. Рисувам всичко, но най-често графика.
- През времето, в което се занимаваш със правенето на скулптури, ти надграждал ли си своите умения? Имаш ли запазени произведения от детската си възраст?
– С времето се чувствам все по-уверен. Нямам запазени творби, защото, като направя някоя скулптура, я развалям и след това я замествам с нова. - Какво те накара да импровизираш с глина и мислиш ли да продължиш и занапред с нея?
- Вдъхнових се от някои велики скулптури. Получава ми се добре и засега не мисля да спирам с глината.
5.Как реагират съучениците на уменията ти?
– Харесва им това, което правя, и ме подкрепят.
6.Опитвал ли си да моделираш в час, гледайки от учебника?
-Да, правил съм на Речен рак, на Паяк кръстоносец и на човешко сърце.
- Какви са любимите ти скулптури за изработване?
– Обичам различни, но най-вече фантастични. Пробвал съм една от най-великите скулптури на Леонардо да Винчи. Получи се добре, но не така съвършено, както исках.
- Участвал ли си в някакви конкурси?
– Само по рисуване на два-три конкурса. За съжаление, не съм чувал да има конкурси за скулптури тук.
9.Как искаш да продължиш със скулптирането – като хоби или професия?
– По-скоро това е като мое хоби. Аз не го правя за пари, а за собствено удоволствие, защото това ме прави щастлив.
- Как се прави една скулптура? Гледаш ли от някъде и кое е най-важното в правенето? Колко време е нужно?
– Не, не гледам от никъде, не ми е нужно. Измислям всичко в мозъка ми. Мисля, че притежавам интересна и развита фантазия. А най-важното в една скулптура е основата, извивките ми са по-лесни. Достатъчни са ми 20 минути, за да направя нещо интересно. Не са нужни никакви инструменти, използвам само ръце и нокти.
- Разкажи ни някаква интересна случка, свързана с хобито ти.
– Веднъж, когато бях по-малък, отидох на един рожден ден. Бях направил една годзила. Когато я извадих, за да я покажа, всички си извадиха апаратите и почнаха да снимат. А аз гледах вцепенен . Тогава се почувствах толкова горд!
- Публикуваш ли някъде рисунките и скулптурите?
– Засега не. Пращаме ги на приятели и познати, но бих искал някъде да ги публикувам –например във фейсбук.
- Мислил ли си да учиш някъде, където ще може да развиваш дарбата си?
– Имам интерес към Арт гимназия.
- Имаш ли брат или сестра, който да се занимава също с това?
– Да, имам по-малък брат. Той също се интересува от моделиране и рисуване, има още много да се развива, но аз винаги го уча и му помагам.
15.Какво за теб е изкуството?
– Изкуството за мен е чувство. Аз по този начин изразявам чувствата си – не чрез думи, а чрез изкуство.
- А ето и мнението на Димчо Георгиев – преподавател по изобразително изкуство в ОУ „Иван Вазов“ за Никола:
– Аз мисля, че неговата сила е в скулптурата, а не в рисуването. С нея може да постигне успехи занапред. Наблюдението ми е, че той не е за тук.
Интервюто взеха Мерием Юмер и Виктория Господинова от 7.а клас