Третокласничката Микаела Борисова – победител в конкурса „Аз съм българче“!
Микаела Борисова, третокласничка от класа на г-жа Стефка Грозева, е победител в организирания от БНТ конкурс „Аз съм българче“. Конкурсът бе част от кампанията на Българската национална телевизия „Да съхраним българския дух” и бе насочен към деца от 7 до 15 години, живеещи в България или в чужбина. Микаела е победител в своята категория – български ученици, живеещи в България, на възраст между 7 и 11 години. Тази награда е много престижна, защото към конкурса имаше изключителен интерес от страна на децата от цяла България, поради това срокът за участие беше удължен. Есето на Мики бе наистина по-нетрадиционно в сравнение с това на много други деца и е направило впечатление не само на нас, читателите. Интересен е фактът, че миналата година Микаела бе на второ място и в друг национален конкурс – „Малкият принц“. Явно в нашето училище расте едно талантливо дете с усет към думите. Нейната учителка – г-жа Стефка Грозева, успява да вдъхнови своите ученици, да развива заложбите им. Те масово участват в много състезания и конкурси, включват се в различни инициативи. И този път в конкурса „Аз съм българче“ участваха и други съученици на Микаела – Калинка, Катя, Косара и Жорко. Мики наскоро бе наградена и в още един конкурс – за изработка на кукли. Той също бе национален и бе организиран от Сдружение „Усмивка“, Бургас. Към разностранните интереси на Микаела Борисова ще прибавим и това, че се занимава и с поп пеене.
Очаква се малката победителка скоро да бъде посетена от телевизионен екип за интервю. Ето и есето, което донесе победата на нашето момиче:
Микаела Борисова
Ура! Най-после лято! Обичам го заради ваканцията. Тогава отивам при баба. Правим това, което аз искам – месим сладки с яйца от кокошките, правим кисело мляко и сирене с домашно млекце. Всичко е толкова вкусно и както казва баба „ истинско, българско…”.
Всеки път когато съм при нея, намирам разни неща.
Днес ми е денят за откривания. Отварям една вратичка, която май съм пропуснала. Ами да – ето! Най-отгоре стоят подредени, като за празник, няколко учебника. Внимателно ги разглеждам. Първият е моя нов буквар. Между страниците е снимката ми от първи клас.
Под моя буквар е друг. Отварям го и намирам снимката на мама. Да, мама като първолак! Под него пак буквар. И чернобяла снимка … на баба. Баба – познах я по звездичките в очите й!
Разлиствам и последния учебник. Има буквичката „ъ”, но продължавам да го разлиствам. От пожълтелите му страници ме гледа малко момиченце със забрадка – моята прабаба!
Сега разбирам. Запазени са букварите на жените в нашия род. Аз, мама, баба… Но не разбирам – защо? Питам баба, а тя мъдро отговаря:
– Всеки род трябва да има памет и да знае корена, езика си и да не се срамува от традициите си, а да ги продължава и предава. Така по-смело ще върви по пътя си. Ще пада, но ще си знае защо да се изправи. Твоето колянце от миналото падане боли ли те?
Бях забравила за него.
– А букварчетата? – попитах аз.
Според баба те са нашето начало, минало и бъдеще. Няма да забравя! А към нещата от бабиното чекмедже ще добавя и букварчетата на моите деца и снимките. За да стигна по-далеч от баба и от мама.
Хайде да играем! Ох, пак паднах и се ударих, но… се изправих ! Аз съм българче!
