Екскурзия – награда за добре свършена работа!

Екскурзия до Калофер, Карлово и Сопот – това бе наградата за малките художници от ОУ „Иван Вазов“, които изрисуваха оградата на училището с картини, свързани с емблематични  за града места и с Вазовото творчество. Благодарност за това преживяване те дължат на сдружението „Бизнесът за Харманли“, което предостави финансиране чрез Община Харманли на най-добрите ученически идеи по проекта „Зелено Харманли“.

В родните места на Ботев, Левски и Вазов децата научиха много нови неща за тези велики българи. Още със стъпването в Калофер усетихме преклонението на местните към семейството на великия им съгражданин. В музея се докоснахме до историята на семейство Ботеви, видяхме ценни реликви. Велислав се снима до картината, която той възпроизведе на стената в училището ни. След това влязохме в сградата, в която е преподавал даскал Ботьо Петков. Децата бяха впечатлени от уюта на това място и заявиха, че с удоволствие биха учили тук. Порядките от онова време ни се сториха твърде любопитни. Във взаимното училище са улечи най-малките (днес от І до ІV клас). Тъй като в една стая е имало деца от различни възрасти, учителят е имал помощници – подидаскали. Такъв е бил и Вазов. Всеки помощник е влизал в специални полукръгове, прикачени до стената, учениците му са се хващали за тези полукръгове и са учели по специални таблици. А когато са седели по чиновете, те са пишели на пясък. Отстрани на всеки чин е имало дървен кръг, който учителят обръщал към учениците, когато им поставял задача. Когато всеки ученик на чина завършел изпълнението, той поставял ръце отзад, а един от тях обръщал дървения кръг към учителя. Това бил знак, че всички са готови. Така, без приказки, при добра дисциплина, са протичали часовете. Зад учителя стояла дълга пръчка, с която той би могъл да достигне и до последния чин, за да накаже непослушните. Но даскал Ботьо не харесвал физическите наказания. Затова той въвел специални табелки,с които поощрявал ученолюбивите или наказвал непослушните. Наказаните деца трябвало да провесят табелата на врата си и да стоят с нея не само в час, но и да я носят и до дома си. Така всички са ставали свидетели на техния позор. В класното училище са учели по-големите. Те са пишели с мастило и перо. Нашите ученици седнаха на чиновете, където са седели техните връстници, учени от даскал Ботьо. Вълнуващо преживяване! Изкачихме се и до паметника на Ботев – място, от което се виждаше целият град.

 

 

 

 

В дома на Левски в Карлово видяхме скромната обстановка, в което е живяло семейството на Дякона, развълнувахме се при вида на кичура коса, който грижливо се пази в параклиса.

В града на Вазов, също както и в Калофер, имаше много места, които оставиха спомен у нас. Хареса ни къщата на народния поет, където видяхме восъчни фигури и на младия Вазов, и на негови герои; впечатляващи стенописи и картини. След това усетихме атмосферата и на Радинито училище, много сходна с тази на даскал Ботьо Петков. Видяхме метоха, където се е крил Левски; църквичката, запазена от 15-ти век. Накрая се изкачихме до надписа „Аз съм българче“, поставен високо над града. Един незабравим ден, който роди много спомени!

Exif_JPEG_420

Exif_JPEG_420

Exif_JPEG_420

Exif_JPEG_420

Exif_JPEG_420

Exif_JPEG_420

Exif_JPEG_420